Спартак празнува 103-тия си рожден ден
Снимка: Фейсбук/ПФК Спартак Варна
Спартак Варна чества през днешния ден своя 103-ти рожден ден.
Ето какво написаха по този мотив на страницата си във фейсбук почитателите на клуба:
НА ТОЗИ ДЕН: 103 години от основаването на клуба!
Клубът е учреден на 28.08.1918 година
Хронология: Клубът е учреден на 28.08.1918 година под името „ Български сокол “. През 1924 година „ Български сокол “ се сплотява с „ Шипка “ (основан 1920 г.) под името „ Шипченски сокол “. През 1945 година „ Шипченски сокол “ се сплотява с „ Левски “ (основан 1926 година, след обединяването на „ Юпитер “ - учреден 1919 година и „ Атлант “ - учреден 1920 г.) и с „ Радецки “ (основан 1926 г.) под името „ Спартак “. През 1969 година „ Спартак “ се сплотява с „ Локомотив “ (основан 1936 година като ЖСК) под името „ ЖСК-Спартак “. През 1985 година футболът се отделя от другите спортове на сдружение „ ЖСК-Спартак “ и се обособява футболен клуб „ Спартак “. През 2010 година клубът се преименува на „ Спартак 1918 “ и се сплотява с „ Владислав 2009 “ (основан 2009 г.) под името „ Спартак 1918 “. През 2017 година „ Спартак 1918 “ се сплотява с различния „ Спартак Варна “ (основан 2015 г.) под името „ Спартак 1918 “.
Имена: „ Български сокол “ (от 1918 г.), „ Шипченски сокол “ (от 1924 г.), „ Спартак “ (от 1945 г.), „ ЖСК-Спартак “ (от 1969 г.), „ Спартак “ (от 1985 г.), „ Спартак 1918 “ (от 2010 г.).
Цветове: синьо и бяло – от основаването на клуба до в този момент.
Успехи: Шампион на България - 1932 година,
вицешампион – 1931 и 1933 година,
трето място - 1929, 1955 и 1983/84 година,
полуфиналист в шампионата - 1945, 1946 и 1948 година,
финалист за националната купа – 1961 и 1982/83 година
Участия в европейските клубни шампионати - КНК: 1961/62 и 1983/84 година - осминафиналист;
Интертото: 1987, 1989, 1996, 1997, 1998, 1999 и 2001 година
Участия в „ А “ група: 43 сезона - 1950 - 1952, 1954 - 1963/64, 1965/66, 1971/72 - 1973/74, 1975/76 - 1977/78, 1982/83 - 1988/89, 1992/93, 1993/94, 1995/96 - 2004/05, 2006/07 - 2008/09 година
Най-много мачове в „ А “ група: Илия Кирчев – 286 (1951/66 г.).
Най-много мачове общо: Красимир Зафиров – 461 (1972/88 г.).
Най-много голове в „ А “ група: Стефан Найденов – 56 (1982/93 г.).
Най-много голове общо: Добромир Ташков – 148 (1942/50 г.).
Най-много мачове в националния отбор: Живко Господинов – 39 (1982/86 г.).
Голмайстори в „ А “ група: Георги Арнаудов (1958 година с 9 гола),
Любен Костов (1959/60 година с 12 гола),
Иво Георгиев (1995/96 година с 21 гола).
Вратар № 1 в „ А “ група: Красимир Зафиров – 2 пъти (1983/84 и 1985/86 г.).
Шампионите от 1932 година - вратарят Здравко Янакиев – Ципата, Георги Апостолов – Лапната, Иван Георгиев – Шико, Борис Нейков, Владимир Капзамалов, Стоян Танев – Теньо, Райко Димов, Александър Коев – Железния, Илия Булашев, Иван Найденов – Найденката и Руси Булашев.
С над 100 мача за клуба в „ А “ група: Илия Кирчев (286), Николай Станчев (247), Красимир Зафиров (вр., 227), Бисер Димитров (224), Благой Янев (216), Кирил Пандов (207), Христо Вълчанов (вр., 206), Стефан Найденов – Доктора (193), Енчо Недев (190), Пламен Казаков (186), Герасим Калугеров (185), Георги Арнаудов – Алаха (170), Иван Филипов (168), Христо Николов – Чоко (167), Златин Михайлов (167), Красимир Венков – Джани (166), Спиридон Филипов (161), Живко Господинов (155), Диян Дончев (154), Валентин Станчев (141), Димитър Диев (139), Димитър Ненчев – Бакала (132), Иван Петров (130), Кирчо Киряков (127), Тодор Попов (125), Анастас Петров (123), Димитър Трендафилов (121), Димитър Митов (117), Антон Фажев (116), Никола Живков (115), Сашо Борисов (113), Георги Арнаудов (вр., 112), Румен Димов (111), Красимир Влахов (111), Стефан Стефанов – Заека (106), Боян Илиев (104).
Национални състезатели: Живко Господинов (39 мача / 6 гола), Сашо Борисов (13), Илия Кирчев (7), Стефан Найденов (6 / 1), Иван Петров (6 / 1), Трендафил Станков (3), Красимир Зафиров (вр., 3), Илия Булашев (2), Димитър Енчев (2), Михаил Тунчев (1), Добромир Ташков (1), Димитър Ненчев (1), Асен Михайлов (1), Иво Георгиев (1 / 1), Радостин Станев (вр., 1), Диян Дончев (1); (с други тимове – Георги Станев, вратарят Иван Дервентски, Димитър Ангелов – Чарли, Георги Минчев, Пламен Гетов и Енгибар Енгибаров).
Участници на огромни интернационалните шампионати
Балканско състезание: Борис Парушев – Тирана 1946 година,
Тома Захариев – 1947 година,
Красимир Зафиров – 1976 година, Балкански шампион;
Олимпийски игри: Илия Кирчев – Мелбърн 1956 година, бронзов медалист;
Световно състезание: Живко Господинов – Мексико 1986 година, осминафиналист, играе в 3 мача.
Европейско състезание: Иво Георгиев – Англия 1996 година
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Спартак Варна чества през днешния ден своя 103-ти рожден ден.
Ето какво написаха по този мотив на страницата си във фейсбук почитателите на клуба:
НА ТОЗИ ДЕН: 103 години от основаването на клуба!
Клубът е учреден на 28.08.1918 година
Хронология: Клубът е учреден на 28.08.1918 година под името „ Български сокол “. През 1924 година „ Български сокол “ се сплотява с „ Шипка “ (основан 1920 г.) под името „ Шипченски сокол “. През 1945 година „ Шипченски сокол “ се сплотява с „ Левски “ (основан 1926 година, след обединяването на „ Юпитер “ - учреден 1919 година и „ Атлант “ - учреден 1920 г.) и с „ Радецки “ (основан 1926 г.) под името „ Спартак “. През 1969 година „ Спартак “ се сплотява с „ Локомотив “ (основан 1936 година като ЖСК) под името „ ЖСК-Спартак “. През 1985 година футболът се отделя от другите спортове на сдружение „ ЖСК-Спартак “ и се обособява футболен клуб „ Спартак “. През 2010 година клубът се преименува на „ Спартак 1918 “ и се сплотява с „ Владислав 2009 “ (основан 2009 г.) под името „ Спартак 1918 “. През 2017 година „ Спартак 1918 “ се сплотява с различния „ Спартак Варна “ (основан 2015 г.) под името „ Спартак 1918 “.
Имена: „ Български сокол “ (от 1918 г.), „ Шипченски сокол “ (от 1924 г.), „ Спартак “ (от 1945 г.), „ ЖСК-Спартак “ (от 1969 г.), „ Спартак “ (от 1985 г.), „ Спартак 1918 “ (от 2010 г.).
Цветове: синьо и бяло – от основаването на клуба до в този момент.
Успехи: Шампион на България - 1932 година,
вицешампион – 1931 и 1933 година,
трето място - 1929, 1955 и 1983/84 година,
полуфиналист в шампионата - 1945, 1946 и 1948 година,
финалист за националната купа – 1961 и 1982/83 година
Участия в европейските клубни шампионати - КНК: 1961/62 и 1983/84 година - осминафиналист;
Интертото: 1987, 1989, 1996, 1997, 1998, 1999 и 2001 година
Участия в „ А “ група: 43 сезона - 1950 - 1952, 1954 - 1963/64, 1965/66, 1971/72 - 1973/74, 1975/76 - 1977/78, 1982/83 - 1988/89, 1992/93, 1993/94, 1995/96 - 2004/05, 2006/07 - 2008/09 година
Най-много мачове в „ А “ група: Илия Кирчев – 286 (1951/66 г.).
Най-много мачове общо: Красимир Зафиров – 461 (1972/88 г.).
Най-много голове в „ А “ група: Стефан Найденов – 56 (1982/93 г.).
Най-много голове общо: Добромир Ташков – 148 (1942/50 г.).
Най-много мачове в националния отбор: Живко Господинов – 39 (1982/86 г.).
Голмайстори в „ А “ група: Георги Арнаудов (1958 година с 9 гола),
Любен Костов (1959/60 година с 12 гола),
Иво Георгиев (1995/96 година с 21 гола).
Вратар № 1 в „ А “ група: Красимир Зафиров – 2 пъти (1983/84 и 1985/86 г.).
Шампионите от 1932 година - вратарят Здравко Янакиев – Ципата, Георги Апостолов – Лапната, Иван Георгиев – Шико, Борис Нейков, Владимир Капзамалов, Стоян Танев – Теньо, Райко Димов, Александър Коев – Железния, Илия Булашев, Иван Найденов – Найденката и Руси Булашев.
С над 100 мача за клуба в „ А “ група: Илия Кирчев (286), Николай Станчев (247), Красимир Зафиров (вр., 227), Бисер Димитров (224), Благой Янев (216), Кирил Пандов (207), Христо Вълчанов (вр., 206), Стефан Найденов – Доктора (193), Енчо Недев (190), Пламен Казаков (186), Герасим Калугеров (185), Георги Арнаудов – Алаха (170), Иван Филипов (168), Христо Николов – Чоко (167), Златин Михайлов (167), Красимир Венков – Джани (166), Спиридон Филипов (161), Живко Господинов (155), Диян Дончев (154), Валентин Станчев (141), Димитър Диев (139), Димитър Ненчев – Бакала (132), Иван Петров (130), Кирчо Киряков (127), Тодор Попов (125), Анастас Петров (123), Димитър Трендафилов (121), Димитър Митов (117), Антон Фажев (116), Никола Живков (115), Сашо Борисов (113), Георги Арнаудов (вр., 112), Румен Димов (111), Красимир Влахов (111), Стефан Стефанов – Заека (106), Боян Илиев (104).
Национални състезатели: Живко Господинов (39 мача / 6 гола), Сашо Борисов (13), Илия Кирчев (7), Стефан Найденов (6 / 1), Иван Петров (6 / 1), Трендафил Станков (3), Красимир Зафиров (вр., 3), Илия Булашев (2), Димитър Енчев (2), Михаил Тунчев (1), Добромир Ташков (1), Димитър Ненчев (1), Асен Михайлов (1), Иво Георгиев (1 / 1), Радостин Станев (вр., 1), Диян Дончев (1); (с други тимове – Георги Станев, вратарят Иван Дервентски, Димитър Ангелов – Чарли, Георги Минчев, Пламен Гетов и Енгибар Енгибаров).
Участници на огромни интернационалните шампионати
Балканско състезание: Борис Парушев – Тирана 1946 година,
Тома Захариев – 1947 година,
Красимир Зафиров – 1976 година, Балкански шампион;
Олимпийски игри: Илия Кирчев – Мелбърн 1956 година, бронзов медалист;
Световно състезание: Живко Господинов – Мексико 1986 година, осминафиналист, играе в 3 мача.
Европейско състезание: Иво Георгиев – Англия 1996 година
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ